Λέω σε ξέχασα και πια δε σε θυμάμαι
κι ότι για μένα είσαι πια μηδενικό
μα κάτι νύχτες απ’ το κλάμα δεν κοιμάμαι
γιατί στη σκέψη μου γυρνάς σαν ξωτικό
Έρχονται βράδια βαριά ρημάδια
μες στη ζωή μου και κάνουν μάγια
που με πληγώνουν και με ματώνουν
όταν σε σένανε η σκέψη μου γυρνά
Λέω πως χάθηκες και γίνηκες αγέρας
κι έμεινες μόνο μια ανάμνηση κακιά
μα όταν χάνεται το φέγγος της ημέρας
ο εφιάλτης σου ξανά με κυνηγά
Έρχονται βράδια βαριά ρημάδια
μες στη ζωή μου και κάνουν μάγια
που με πληγώνουν και με ματώνουν
όταν σε σένανε η σκέψη μου γυρνά
Казвам че съм те забравил и вече не те помня
че за мен ти вече си нищо
но всяка нощ от ридание не заспивам
защото във мислите ми завръщаш се като призрак
идват нощи тежки руини
в живота ми и ми правят заклинания
които ми нанасят рани и кървя
когато към теб пак се връщам в мислите си
казвам че те няма вече във въздух се превърна
но от теб остана само лош спомен
но щом стопи се топлината на деня
кошмарът ти отново ме преследва
идват нощи тежки руини
в живота ми и ми правят заклинания
които ми нанасят рани и кървя
когато към теб пак се връщам в мислите си
