Разкъсва мълния нощта на две
раздира се небето от тъга.
Едри капки дъжд с ярост
блъскат по прозореца
чувам се как сама крещя.
Страхът приема форма на кълбо
предметите се сливат в едно.
Отеква гръм ужасно близо
падат счупени стъкла.
Бурята влиза у дома.
Няма те, няма те до мене
да се сгуша в теб сега
и страхът ми да изчезне без следа.
А от всякъде ме дебне само черна
празнота.Няма те, свърши се с любовта.
Обичаше ме силно, знам това
показа ми какво е любовта.
Но защо не ми разказа,
колко зверски ще боли,
щом от мен си отидеш ти.