Кавал свири на поляна
на поляна край горица
млада хубава Стояна
търчи с менци за водица.
Хей изскочи стара майка
на висок и хубав чардак.
Ахна тръшна се заплака
като видя кървав байрак!
Че байрак се там ветрее
пред юнаци пред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките на Дойчина!
Като видя той че иде
неговото мило либе
пред юнаците изскочи
и Стоянка с пръст посочи!
Хей дружина ха станете
ей я иде погледнете
туй е мойта горска птица
туй е мойта годеница!
И дружина загърмяха
загърмяха та запяха
а тя ръце си разгърна
та Дойчин я млад прегърна!
От сън вече се събуди
и Стоянкин баща стари.
Той излезе и се чуди
и в главата се удари!
Но кат видя той Дойчина
дъщеря си и мил сина!
Попоглади си брадата
и извика към гората!
Горо горо майко мила
толкоз годин си хранила
мене горо юнак стари
с отбор момци и другари!
Храни горо таквиз чеда!
Дорде слънце светът гледа
дорде птичка в тебе пее!
Тоз байрак да се ветрее!