Снагата ми е вледенена!
Обречена е всяка плът!
Човек се гърчи в пот студена
от страх че ще му спре дъхът!
Приключил жизнения път
той си отива от земята!
Безпомощни са да го спрат
детето братът и сестрата!
Обречена е всяка плът!(2)
Премахва хубавия тен
смъртта променя ни изцяло!
Оклюмал нос и врат вдървен
добре че няма огледало!
И теб ли дивно женско тяло
познало всеки миг щастлив!
Те чака черно покривало?
Не влиза никой в рая жив!
Обречена е всяка плът!(4)
И май е грешна участта
човек да си живее все
с вярата че след смъртта
в небето ще се възнесе!
Умрем ли удряме на камък
започва адът ни жесток!
и тяло и душа сред пламък
заплащат всеки свой порок!
Обречена е всяка плът!(6)