О, хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли -
ако към нас доброто сте проявили,
над Вас самите Бог ще се смили.
Висим петима, виждате, нали:
плътта на всекиго била е драга
но ето я - вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши,
да се присмеете не се полага,
молете се за нашите души!
Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Пази ни Боже с мощта си блага,
че адът, който паст към нас протяга
да ни погуби може щом реши,
насмешка в думи никой да не влага,
не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!
Отдавна дъждове са ни измили;
гори ни зной, когато не вали;
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи като стрели,
Да седнем няма как -
безспирно ни люлее и налага
фъртуната със ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни оплювайте веднага,
молете се за нашите души!
