Хладна нощ, хотелска стая
Ти и аз, сами
Казваш ми, това е краят,
Вън дъждът ръми
Ти и аз – отминал празник
Ти и аз – изгледан филм
Ти и аз – разумни хора
Най-разумно ще се разделим
Мога ли да спра да те обичам
Мога ли, безчувствен като лед
Утре да минавам ням и безразличен
Просто да минавам покрай теб?
Мога ли от утре да забравя
думите, висящи между нас,
думите среднощни, жарки като лава,
думи над които нямам власт.
Казваш- вече става късно
Нека просто да поспим
Утре, утре ще е лесно
Утре нека да решим.