Слушам часовника, звукът на стрелките с мечтите ми губи се,
връщам се в миналото, когато имаше бъдеще.
Имах малко, но пък толкова ми стига,
колко жалко – то изчезна, но надеждата в мене не умира.
И не спирам – продължавам да се моля,
само Господ може да застане срещу моята воля.
Стискам зъби, тази болка е ужасна,
пламъкът в мене не угасна, но и раната ми не зарастна.
Представи си колко много боли,
вместо детска усмивка, да виждаш майчини сълзи.
И да угасваш постепенно отвътре,
при мисълта, че радостта няма да дойде и утре.
Не се предавай, аз ще бъда винаги до тебе тук!
А когато си отида, до теб ще дойде някой друг.
Няма пречки, няма сълзи, няма рискове -
Няма илюзии, когато искаме!
Дори когато искам илюзиите реалност не стават
Красивата вяра във плътта им избледнява
Надеждите никога не ще угаснат
Счупените криле отново знай че ще зарастнат
Дори да кажеш “не съм способен да го направя”
Когато паднеш аз до теб ще съм да те изправя
С невидими пръсти към миражите тичаме
измъчва ни апатия с ледено безразличие
А колко пъти с воля сляпа мечти рисувах си
Прелетяла над океана птица някога не бях ли..
Живях ли в сънища бродейки пътища без изход
бягайки от реалността - дали това не исках
сълзите бърсах си.. знаех не е края
има още да се боря преди да отлетя към безкрая
"не се предавай" - нещо в мен крещеше
когато се събудих илюзията свършил беше
