Войска
След жестока бран
Остана всеки сам
От ослепената войска
Паднаха при Ключ
Летен зной, тела и глъч
Един сто води в участ зла: Смърт-Свобода!
Гори земята
Кръв се лее в метал
Войска в тъмата
Стене българска печал
На смърт върви, брани докрай
Последна педя земя!
До смърт се бий и смърт раздай,
Додето видиш светлина!
Нявга орли
Скитат слепи воини
Напразно чака Самуил
Есен Преспа покри
Върнаха се без очи
Без време вечност отлетя: Смърт-Свобода!