На есентта изгнилите листа
напомнят ми за теб
за твоето мъртво име
аз пак страдам!
Превърна слънцето в порой
и обичта ми в болка.
Ти взе от мен душата ми
отнесе я завинаги със себе си...
Отне ми - най-ценнто
желанието да обичам.
Отне ми - най-скъпото
погреба сърцето ми.
Превърна слънцето в порой
и обичта ми в болка.
Ти взе от мен душата ми
отнесе я със себе си...
И пак вали
и пак е есен и аз виждам те
в калта, в гнилите листа и вятъра.
И пак вали
и пак е есен и аз виждам те
в калта, в гнилите листа и вятъра.
Погреба сърцето ми.