През толкова много години минаха толкова много лица покрай мен
и толкова много пропуснати шансове и всеки един спомен беше изпепелен
да, от факлата която държеше по пътя си всичко подпали, всичко гореше
болеше сърцето, решеве детето отвътре където изкорми ме ето че
Устните ми са били срамни винаги, но не точно като твоите
та ти си тая която вкуси от забранения плод и ми нахлузи оковите
уличната лампа мъждука в нощта а ти си мислиш че е дневната всетлина
пред мене е хоризонта а ти през малка пролука си мислиш че виждаш света
Не че съм добър, аз съм корумпираното ченге
и униформата ми е мръсна, а ти си на нея леке
живея във ада на две преки от "Гангстерския рай"
аз съм малката мишка във ръцете на Франкенщайн
И толкова много болка и толкова много скръб
и толкова добродетели имам , колкото да осъзная че наистина съм тъп
и толкова малко истини и толкова малко хора
които не ми сипавха житейската си отрова
И вече не виждам нищо ново под слънцето а слънцето беше еди коя си
от толкова много слънца във живота си получих изгаряния ебаси
не чувам нищо ново и различно в ушите ми кънтят думите им неизречени
под общ знаменател всички от лириките ми завинаги ще бъдете обречени
И винаги ще остане музиката във мене, музиката е тая която ми дава крила
роди се за мене тя , живее във мене тя умира за мене тя моята съдба
бих се самоубил, преродил да бъда отново със нея и само със нея
само със нея и с никоя друга сега се качвам на пробитата лодка на кея.
припев:
И няма нужда да ми влизаш в припева , кифло
мразя тая песен повече от теб самата
тая песен не е за теб, бягай аз съм психо
чуваш ли гласът ми как раздира тишината
И няма нужда да ми влизаш в припева, кифло
намерих идеалният заместител - самотата
тая песен не е за теб - бягай аз съм психо
и потапям всеки шибан спомен с тебе във мъглата
2:
Бихме покорили аз и ти не светът а вселена
но останах сам, без теб вселената е променена
и стана тя без моето слънце някък си така студена
не тиктака вече мойта вътрешна система
Мечтаех за домът ни скромен, който да запълним двама
а не за пясъчните замъци издигнати с измама
беше мойта Библия, а аз за тебе храма
наивните души ловят се лесно във капана
Убиваш ме бавно, убиваш ме гадно, убиваш ти всичко с държание хладно
и мразя не теб, мразя таз песен, мразя и начина по който съм бесен
на своята преданост и тъпата вяра които градих години във бара
сега съм самичък и пия за тебе, назраве ти казвам, познах те на време
Светът ми вече е тесен насечен
гневът ми е бесен страхът ми е вечен
студът е извлечен от умът ти тъй течен
в калъп е изпечен на смърт е обречен
свали си ти маската, слагам наморника
дари ме със ласката помилвай затворника
качи се в каляската, кралице на вторника
потъваш в замаската решена си в сборника!
А улиците са пълни със хора, за мене са толкова празни и пусти
устни начервисани изричащи думи лъжливи усти със фусти
гнусни сте ми всички и всяка готова за кеш от долу да пусни
вкусни ли ви се струват думите ми или са крем, който кожата люспи
Сърцето ми студено е заключено дълбоко във мразния фризер
катинарът ще бъде отключен от светлината минала през бисер
във тази метафора черният бисер си точно ти гадна лъжкиня
а светлината е истината която ще те прониже във мътната тиня
припев:
И няма нужда да ми влизаш в припева , кифло
мразя тая песен повече от теб самата
тая песен не е за теб, бягай аз съм психо
чуваш ли гласът ми как раздира тишината
И няма нужда да ми влизаш в припева, кифло
намерих идеалният заместител - самотата
тая песен не е за теб - бягай аз съм психо
и потапям всеки шибан спомен с тебе във мъглата
Толкова много лица, под много маски, така скрити зад лъжливите си ласки
а истината спеше, дълбоко в корени и се гневеше на сън от лъжливи спомени
така лъжата винаги ще побеждава, като разчита на душата вечно слаба
и новата победа, с нова окраска, на старото лицето си сложи нова маска
И свалям маската и вижте истини
ще ви харесат ли, не са измислени
свали си маската пред твойте истини
гримирани лъжи измиват се, помни.
