Съборих всички мостове към теб
за да не се завърна,
внушавах си,че в минало
за мен ще те превърна,
но те откривам в ням телевизор,
в прочетена книга,
настигам те без да те гоня
и това ме убива.
Припев:/х2/
Ти никога няма да знаеш,
че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш,
че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш,
че душата плаче и стене.
Ти никога няма да знаеш,
че още си всичко за мене.
В тълпа от непознати
те познах и се обърнах,
защо не те подминах,
а се спрях защо изтръпнах?
Ненавиждам се толкова слаба
ревнива,ранима,
мразя целият свят,
че те нямам и това ме убива.