Слънцето няма цяла вечност да те радва
Пр.:
Живей един път, но както трябва
Слънцето няма цяла вечност да те радва
Граби със шепи, обичай всеки
Краят не тежи, ако дните ти са леки. (x2)
За утре не мисли побързай да живееш
Днес от люлката до гроба следвай своя интерес
Процесът биологичен по принцип апатичен
Накрая винаги те чака дупка за адрес
Усмихвай се дори на сън
И без това трагедия е всичко ставащо навън
Калявай се от мислите на злите хора
И без това да мразят те не чувстват умора
И не във спора истина се ражда
Най-хубаво е всеки сам да си угажда
Щастие дали ти носи въпрос “Добре ли си?”
Никой не познава друг така както себе си.
Пр. (х2)
И нека бъде светлина, и нека бъде звук
И нека бъда себе си, а не някой друг
Тихо да не чувам всичко било е до тук
Напротив, ще си действам както мога, дори напук
Знай сам ли си никога няма да намериш рай
Така че мечтай до безкрай, дай
Всичко от себе си, за да си най
И нека трудния живот човек да те напрай
Девиза ми е мисълта създава, мисълта крепи
Мисълта гори кат’ лава в ледени води
Спри, въздух поеми, погледни,
Ако всичко покрай теб се движи,
Значи движиш се и ти.
