Миро:
Погледни...
Погледни...
Деси:
Когато всичко свърши,
сърцето сякаш спря за миг
и после продължи, но не и ти.
Ти там остана, но част от себе си
намерих в твоите очи.
Защо ми каза, че винаги ще сме едно?
Защо ме раздели от себе си?
Ти тръгна, но аз си тръгнах много преди теб.
С дъждовни облаци по мен остави следи.
Миро:
Погледни... Виж как в очите ми вали.
Деси:
Защо ми каза, че винаги ще сме едно?
Защо ме раздели от себе си?
Прекрасно беше, можеше да продължи,
но всичко свърши там, където свърши, нали?
Миро:
Погледни... Виж как в очите ми вали.
Деси:
Горещи дни със спомени за теб,
По всяка част от мен усещам ги.
Ти там остана, но миг от себе си
намерих в твоите очи.
Сега съм с друг, но още си и ти.
Красиво е...
Защо ми каза, че винаги ще сме едно?
Защо ме раздели от себе си?
Прекрасно беше, можеше да продължи,
но всичко свърши там, където свърши, нали?
Миро:
Когато бях до теб не ти признах,
до тебе бях, но себе си не бях... Не бях...
И никой като мен на някой като теб
не казва "ти не си за мен," но аз...
Аз знам, че никой като не теб не вярва
колко много се ранява сам.
А със теб и аз го правя, знам.
Деси:
Защо ми каза, че винаги ще сме едно?
Защо ме раздели от себе си?
Прекрасно беше, можеше да продължи,
но всичко свърши там, където свърши, нали? (х2)
