Този сняг е съвсем нов,
няма спомени за преди.
Но ме връща към теб, любов,
към деня, в който тръгна ти.
И тогава така валя,
и тогава с дни не спря,
а снежинките от тъга
се превръщаха във вода.
И тогава така валя,
и тогава с дни не спря,
а снежинките от тъга
се превръщаха във вода.
Колко пъти броях до сто
и се взирах в бялото.
Да те видя за миг дори,
да извикам след тебе: "Спри!",
да изтичаш към мен ти,
да се сгушиш в палтото ми,
да целувам както преди
твоите длани премръзнали.
да изтичаш към мен ти,
да се сгушиш в палтото ми,
да целувам както преди
твоите длани премръзнали.
И до днес вали в мен,
и е тъжно, и не съвсем...
В прозореца ми студа
те рисува усмихната.
Любовта ни не беше сняг
като него да се стопи.
Ще намеря пътека пак
към сърцето ти, може би.
Любовта ни не беше сняг
като него да се стопи.
Ще намеря пътека пак
към сърцето ти, може би.
Любовта ни не е от сняг,
тя не може да се стопи.
Тя при мен ще те върне пак
и този път ще е завинаги.
Тя при мен ще те върне пак
Този път завинаги.
