От мойто детство с песните живея,
Намерени под небосвода син,
Затуй обичам винаги да пея,
Затуй са ме нарекли Веселин.
Дори когато много ми е тъжно,
Дори когато нещо ме боли,
От мама знам - сърцето ми е длъжно
Със мойте песни този свят да весели.
От мама знам - сърцето ми е длъжно
Със мойте песни този свят да весели.
И тръгвам с мойте песни под земята,
Намерени под небосвода син,
Затуй отдавна пее ми душата,
Затуй са ме нарекли Веселин.
Затуй отдавна пее ми душата,
Затуй са ме нарекли Веселин.
Дори когато пея за разлъка,
Аз искам среща да ви подаря,
Аз нося свята, бащина заръка,
Отново с песните си да ви събера.
Аз нося свята, бащина заръка,
Отново с песните си да ви събера.
И тръгвам с мойте песни под земята,
Намерени под небосвода син,
Затуй отдавна пее ми душата,
Затуй са ме нарекли Веселин.
И тръгвам с мойте песни под земята,
Намерени под небосвода син,
Затуй отдавна пее ми душата,
Затуй са ме нарекли Веселин.
Затуй са ме нарекли Веселин.
Затуй, затуй, затуй са ме нарекли Веселин.
