Ето влакът, който ме разделя с тебе
и който, вярвам, ще те върне пак отново.
Когато идва той ми носи твойта обич.
Когато тръгва...тръгва си самотен...
Ето влакът, с който любовта замина.
Той бавно тръгна, тръгна без да каже сбогом...
Шептяха колелата само твойто име,
че тръгват и се връщат с моя спомен...
Летеше влакът през гори, поля...
Летеше той през моите години...
Аз помня как ми махна със ръка...
Заплаках..., но влакът замина...
Ето влакът, който искам да се върне...
Дали ще чака някой, някой да прегърне...
Дали да чакам пролет, лято, есен, зима
да ми върне моята любима!
Летеше влакът през гори, поля...
Летеше той през моите години...
Аз помня как ми махна със ръка...
Заплаках..., но влакът замина...
Това ми разказа един случаен човек
с побелели коси...
Нямало е никаква гара и никакъв влак...
Просто любовта е заминала...