ЕМИЛ ДИМИТРОВ-НАШИЯ СИГНАЛ
Ние се запознахме през лятото,
тя имаше големи очи и аз се влюбих.
Подарих и една малка тайна -
една песничка, която бях съчинил.
Тя стана наш сигнал
и ние винаги се срещахме и изпращахме със него.
Но лятото си отиде бързо, дойде септември
и аз заминах войник.
Ля-ля-ля-ля...
Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,
от песничка, която бях ти пял.
Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,
а може би си някъде със друг.
Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот
и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.
А може би забравила си нашия сигнал
от песничка, която бях ти пял.
Ля-ля-ля-ля...
Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -
затичах се и теб видях, но беше с друг.
Войника, твоя стар другар забравила си ти,
забравила си нашите мечти.
На друг ти подарила си любимия сигнал
от мойта малка песничка, която бях ти пял.
Ля-ля-ля-ля...
НАШ СИГНАЛ
Я жду тебя уж целый час,
Даю тебе сигнал
Из песенки, что я тебе отдал.
Тебья, возможно, нет сейчас,
Не знаешь, что я жду...
А может быть, с другим
Сейчас в саду.
И в этот миг на улице
Сигнал услышал я...
Я подбежал обнять тебя,
Но ты с другим была...
Солдата, друга своего,
Забыть успела ты,
Другому отдала любовь, мечты.
Другому подарила ты
Любимый наш сигнал,
Ту песенку, что я тебье отдал.
Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла
Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла....
