Беше отдавна, но си спомням до днес
на един бал със маски се срещнахме с теб.
Някой случайно ни запозна
и ти Жулиета за име избра.
Смутен, развълнуван, шегата приех
- Ромео - отвърнах - ще бъда за теб
и сякаш почувствах как със очи
ти отвърна - Незнам, може би.
Разговаряхме после за много неща
за Ромео, Жулиета, за теб и за нас
и сърцата ни сякаш, събрани в едно
се докосваха с искрена, чиста любов.
Спомням си, всъщност помня до днес
как като в сън аз танцувах със теб.
Неусетно и бързо настъпи часа,
в който маската всеки свали със ръка.
И тогава смутен, развълнуван и плах
аз попитах - Ще се срещнем ли някога пак?
А ти, Жулиета, отвърна със смях
- О, Ромео, това беше само шега, шега.