Все едно някой е живял в мен,
но сега в този дом,
всички вещи са самотни и излишни.
Все едно днес съм в изоставен град,
с улици покрити в прах
и не мога да те видя,
как вървиш по тях.
Плаша се щом е тихо,
плаша се да не свикна,
че е нормално и без теб да живея вече.
Плаша се щом не плача,
плаша се, че забравям,
как съм държала любовта без да осъзнавам...
Върни ми!Върни ми!
Живота с теб върни ми!
Върни ми!Върни ми!
Върни ми любов със твойто име!
Все едно усните ми нямат вкус
и очите нямат цвят
и сърцето е от дясно на чуждо място.
Все едно времето пропуска мен,
всичко е преди и след.
Имах ли или те нямах
днес е все едно.
Плаша се щом е тихо,
плаша се да не свикна,
че е нормално и без теб да живея вече.
Плаша се щом не плача,
плаша се, че забравям,
как съм държала любовта без да осъзнавам...
Върни ми!Върни ми!
Живота с теб върни ми!
Върни ми!Върни ми!
Върни ми любов със твойто име!
Върни ми!Върни ми!
Върни ми любов със твойто име!...