С приятели сега е пълен моят ден и всеки се кълне в любов безкрай към мен.
Но питам се защо когато бедна бях, край мен не виждах поне един от тях.
Смее се моето лице, но тъгува в мен моето сърце, в този свят лоша игра е любовта.
Смърт не е, уби човека, но защо забравя всеки, че е само гост на таз добра земя.
В прах, в пепел и в забрава свършва всяка земна слава.
Никой нищо не взема на ония свят. ( х 2 )
Посрещам всеки аз с парещи очи, но този ням въпрос в душата ми горчи.
Кого обича теб, ще бъде ли до мен, ако остана аз без слава някой ден.
Смърт не е, уби човека, но защо забравя всеки, че е само гост на таз добра земя.
В прах, в пепел и в забрава свършва всяка земна слава.
Никой нищо не взема на ония свят. ( х 2 )
With friends now complete my day and everyone swears endlessly in love with me.
But I wonder why poor when I was around me did not see at least one of them.
Laughing my face, but misses me my heart in this world is love bad game.
Death has not killed the man, but why forget all that is just a guest pelvic good land.
In the dust, ashes and oblivion ends all earthly glory.
Nobody takes them to the world. (X 2)
I greet everyone with burning eyes, but this dumb question in my soul bitter.
Who loves you, will it be to me if I left without glory someday.
Death has not killed the man, but why forget all that is just a guest pelvic good land.
In the dust, ashes and oblivion ends all earthly glory.
Nobody takes them to the world. (X 2)
