Земята на дедите ни
земята на дедите ни
земята на дедите ни е там.
И нощите и дните ни
децата и жените ни
смехът ни и сълзите ни са там.
На кръста на мечтите ни
разпъваха душите ни
но там и моят корен е посят.
И въздуха и птиците
водата и тревиците
и всеки камък там ми е познат.
И само там един прозорец свети
сред цялата космична тъмнина.
Сега те викат хиляди планети
а ти се връщаш вечно у дома.
След сто хилядолетия
през хиляди съзвездия
ще соча към земята със ръка.
Където сме обичали
където сме наричали
пътеките със свойте имена.
Земята на дедите ни
цветята и жените ни
децата и мечтите ди една.
И тя не е обречена
защото е изсечена
на картата на нашите сърца.
И само там един прозорец свети
сред цялата космична тъмнина.
Сега те викат хиляди планети
но ти се връщаш вечно у дома.
И само там един прозорец свети
сред цялата космична тъмнина.
Сега те викат хиляди планети
но ти се връщаш вечно у дома.