Земята на дедите ни,
земята на дедите ни,
земята на дедите ни,е там,
И нощите и дните ни,
децата и жените ни,
смехът ни и сълзите ни са там.
На кръста на мечтите ни,
разпъваха, душите ни,
но там и моят корен е посят.
И въздуха и птиците,
водата и тревиците,
и всеки камък там ми е познат...
Припев:
И само там един прозорец свети,
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат хиляди планети,
но ти се връщаш вечно у дома.
След сто хилядолетия,
през хиляди съзвездия,
ще соча към земята със ръка.
Където сме обичали,
където сме наричали,
пътеките със свойте имена.
Земята на дедите ни,
цветята и жените ни,
децата и мечтите до една.
И тя не е обречена,
защото е изсечена,
на картата на нашите сърца...
Припев: (2)
И само там един прозорец свети,
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат хиляди планети,
но ти се връщаш вечно у дома. Земля наших покойных,
земля наших покойных,
земля наших покойных есть,
И наши дни и ночи,
наши дети и женщины,
Наш смех и наши слезы есть.
На кресте нашей мечты,
вытянутые, наши души,
Но есть и мой корень гуляет.
И воздух, и птицы,
вода и путешествия,
И каждый камень там мне знаком ...
Припев:
И только там окно светит,
Среди всех космических тьмы,
Теперь они называют тысячи планет,
Но ты вернулся навсегда домой.
После ста тысячелетий,
через тысячи созвездий,
Я укажу на землю с моей стороны.
Где мы любили,
где мы назвали,
пути с их именами.
Земля наших покойных,
цветы и женщины,
дети и мечты в один.
И она не обречена,
потому что он режется,
На карте наших сердцах ...
Припев: (2)
И только там окно светит,
Среди всех космических тьмы,
Теперь они называют тысячи планет,
Но ты вернулся навсегда домой. Смотрите также: | |
