Иде вече, иде с палмово
клонче на Мира.
Слиза той отгоре, слиза той,
вестител благ.
Иде вече с палмово
клонче като сияние.
Иде Мирът обещан
със неговия поглед чист.
Всички души поздравява,
всички сърца вдъхновява
с лика си благ, мил, озарен.
Радост и веселие разнася
той навред, където мине.
Иде той във ранните зори,
Слънцето когато простира
своите милващи ръце
и буди всяко семе,
всяко цветче – своите деца.
Полските цветя със аромат го посрещат.
Малките горски птички
от възторг песни пеят нему
и свежите струи
на планински изворчета тук ликуват.
Златни ниви благоговейно
класове навеждат.
Цялата Природа е храм велик.
Иде Ангел на Мира в този храм
да служи.
А стои човекът пред Светия олтар.
Огън гори там, в Свещения олтар.
И с молитва във душа
Божия вестител чака той.
Иде вече ангел на мира
със клонче палмово и жезъл.
Слиза той отгоре,
царствен и желан,
кат’ слънчева усмивка блага,
и с радост пълни сърцата ни той.