Янтра, Янтра,
залезът гори,
светят в теб зари…
Янтра, Янтра,
ти течеш в нощта,
вече няма го твоя древен свят,
но приспиваш ти с песен Търновград…
Вечна, както любовта, оставаш ти!…
Янтра, Янтра,
в твоя стръмен бряг
стихва синкав мрак…
Янтра, Янтра –
име на тъга…
И отнасяш ти в тишина и сън
отразен във теб твоя вечен хълм…
Вечна, както любовта, оставаш ти!…
Янтра, Янтра,
залезът гори,
светят в теб зари…
Янтра, Янтра,
спри за малко, спри
и спомни си пак твоя древен хълм,
донеси в нощта тих камбанен звън!
Вечна, както любовта, оставаш ти!…
Янтра… Янтра… Янтра…