Лей, лей, лей, лей...
Когато нощем ме е страх
си обличам нещо твое пак,
и сънувам нежни сънища
сякаш в тебе гушната.
Пак на теб ухая
пак дори след края,
знам, не трябва да си тук,
но вярвай не мога с никой друг.
А колко искам ти да си първото
което виждам щом очи отворя,
и точно ти да си последното
преди завинаги да ги затворя.
Лей, лей, лей, лей...
Когато нощем ме е страх
си обличам нещо твое пак,
и заспивам с илюзия,
че в ръцете ти горя.
Знам, че всичко свърши,
знам, но те обичам,
знам, не трябва да си тук,
но вярвай не мога с никой друг.
А колко искам ти да си първото
което виждам щом очи отворя,
и точно ти да си последното
преди завинаги да ги затворя.
Lei, lei, lei, lei ...
When at night I'm afraid
Dress your thing yours again
gentle and dreaming dreams
as if you cuddle.
Again, you smell
again even after the end
I know should not be here,
But I believe I can with anyone else.
And what I want you to be the first
What I see when my eyes open,
and you just can last
before permanently close them.
Lei, lei, lei, lei ...
When at night I'm afraid
Dress your thing yours again
and sleep with illusion
that in your hands burn.
I know it's over,
I know, but I love you
I know should not be here,
But I believe I can with anyone else.
And what I want you to be the first
What I see when my eyes open,
and you just can last
before permanently close them.
