Имах кукла от дърво
Малка кукла от дърво
С дълги, дълги дървени ръце
Скитник в зимен ден дойде
И я взе и я взе
С нея огън си запали
Имах кукла от сребро
Тънка кукла от сребро
С нежно, нежно сребърно лице
Рицар с черен кон дойде
И я взе и я взе
С нея броня си направи
Имах кукла от стъкло
Чудна кукла от стъкло
С бяло, бяло стъклено сърце
Вятър в бурна нощ дойде
И я взе и я взе
Стъкълце не ми остави
Имам кукла от парцал
Стара кукла от парцал
Най за тая кукла ми е жал
Тя е със глава от лук
И с душа от чист памук
Нея никой не я взима