Днес отново ме видя - подминаваш ме,
сякаш няма нищо между нас...
Пред другите мълчиш, тъпо се държиш -
а до вчера идваше у нас...
Пред хора - няма ме, но да знаеш, че
вече няма думи да пестя!
Ще го заявя сега, ще го кажа, да,
ако трябва ще крещя:
Припев:
Нищо друг аз не искам, освен това, това, това
да ме искаш и ти мене, както аз те искам, искам сега!
Нищо друго няма смисъл, освен това, това, това
да те видя как ме искаш, а аз като тебе, тебе да мълча!
Днес отново ме видя и подмина ме -
да не би да съм на пътя знак?!
За пред хора: никоя - нека е така!
Ти реши, но аз ще продължа!
Мисля и премислям пак как да кажа, как:
"Не, не мога повече така!
Даже да греша сега, няма да търпя,
а направо ще крещя...
Припев:
Беше уж навит,а накрая си замина.
Искаше ме супер много - що ли днеска ме подмина?
Зная, няма да е като преди -
нещата са такива и животът си върви.
Всичко заминава, но какво остава?
Няма аз пак нещата да оправя!
Мога само нещо да ти пожелая -
дано и ти ме разбереш накрая!
