Вчера, късно вечерта,
вървяхме с теб някъде в града.
Говорех ти за нещо,
но усетих, че мълчиш.
Тогава забелязах
студен неон в твоите очи.
Студен неон
над мокри булеварди,
студен неон
над мраморни дворци,
студен неон
от празните витрини,
студен неон -
и в твоите очи.
Днес отново, вечерта,
бродя пак навън, но този път съм сам.
Неонът ме обгръща
в лунна, ледена мъгла --
дори не виждам свойта сянка
върху бледия асфалт.
Студен неон
над мокри булеварди,
студен неон
над мраморни дворци,
студен неон
от празните витрини,
студен неон -
и в твоите очи.