Последна нощ, а утре ме очаква път.
Поглеждам през прозореца дали навън вали.
Не ме е страх от теб, не искам да остана тук.
Това, което остава да направя пак е да бягам.
За кой ли път аз презнавам пред теб,
че не мога да бъда сам. Безброй години.
Години наред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи,
в които не вярва и малко дете.
Защо избягах, защо повярвах.
Дали дъждът навън или студът във мен
е това, което спира моя бяг. Оставам тук.
Не знам дали страхът, че връщам се отново тук
като странник без подслон, загубил своя дом.
Не спира сега.
Last night, and tomorrow I have a trip.
I look out the window to see if it's raining outside.
I'm not afraid of you, I don't want to stay here.
What I have to do again is run.
How many times do I confess to you,
that I can't be alone. Countless years.
For years I could not stop my escape.
Why did I believe in words
in which even a small child does not believe.
Why I ran away, why I believed.
Whether the rain outside or the cold inside me
is what stops my escape. I am staying here.
I don't know if the fear of coming back here again
as a stranger without shelter, lost his home.
It doesn't stop now.
