Милица Божинова и Асен Масларски
На едно шумно и южно пристанище моя късна любов ще те чакам седем кораба бели ще срещна, седем късни луни ще изпратя.
Кипарисите черни вдовици седем песни по нас ще изплачат, седем вятъра в седем посоки ще разпратя за тебе да питат.
Седем млади невести ще върна седем сватби да вдигнат без мене и ще чакам любов, ще те чакам ти под черни платна ще пристигнеш.
В седем димни таверни ще пием чаша евтино вино със всеки седем нощи, любов, ще танцуваме ще танцуваме там на пазара.
Там под осмата кръгла луна седем вятъра с флейти ще свирят, оплаквачките с весели песни седем дни само нас ще прославят.
Ти зад седем морета се бавиш седем рани те водят при мене, че от всичките земни пристанища само в моето има спасение.