(Прегърни ме момче
само тебе обичам. (х3)
Бях наивен и глупав прости ми
хей, хей.)
1. Луната горе е оранжева и чужда,
блестят звездите с цвят студен.
Какво ме кара всяка нощ да се събуждам?
Това, че ти не си до мен..
Ти ме топлеше с горещите си длани,
ти шептеше нежно, както никой друг.
Бавно тръгна си замина любовта ни
сянката й скита тук.
Припев:
Самотни нощи не чакам още
и само в мислите към теб пътувам пак.
Самотни нощи не чакам още,
едно сърце ранено знае само как.
(Как да те върна, кажи ми как,
как да те върна при мене. (х3)
Мойте нощи студени и дълги
хей, хей.)
2. Луната горе от високо вижда всичко
и ме докосва с топъл зов.
Навярно страда тя, че нощем съм самичка,
че съм самотна без любов.
Ти сега за мен си само само спомен.
Търся своя остров и се връщам там.
Плача в тъмното въздишка с тон отронен
ти ще ме потърсиш знам.
Припев:
Самотни нощи не чакам още
и само в мислите към теб пътувам пак.
Самотни нощи не чакам още,
едно сърце ранено знае само как.
(Прегърни ме момче
само тебе обичам. (х3)
Бях наивен и глупав прости ми
хей, хей.)
Припев:
Самотни нощи не чакам още
и само в мислите към теб пътувам пак.
Самотни нощи не чакам още,
едно сърце ранено знае само как.