Как искам пак ти да ме прегърнеш
сред тези мраморни цветя.
Душата ми в пропаст ще обърнеш
над мен ще мине песента.
Но ти недей, недей да се страхуваш
умира всичко, не и любовта.
Припев:
Ти ела на гроба ми
виж цветята мраморни.
С две сълзи отронени,
с две сълзи ги напои.
Не се мъчи ти няма да ме върнеш
заровила ръцете си в пръстта.
Ела при мен аз вечно ще те чакам,
дори ми каза с тебе ще умра.
И ще намерим зная, зная
дом във вечността.