Нещастници, глави без капка ум,
невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!)
наивни луди, жертва на кошмара
да сърбате противната попара
без угризания на съвестта
и тъй да сте подлога на смъртта,
нима срамът е прокълнато семе?
Но вижте как умира младостта
на ближния си ризата да вземе.
Грехът е винаги едно наум
и няма мъст в смирената ни вяра,
но към затвора води всеки друм
щом бяга бузата ти от шамара.
Макар че да убиваш - кой те кара?
Да грабиш - не в това е мъдростта.
А който е погазил съвестта
на младини с едно такова бреме,
ръце да кърши зарад участта
на ближния си ризата да вземе.
Ласкателство, измама, празен шум,
душа за продан, клетва с изневяра,
отровен цяр или боклук с парфюм
и грях, кошмарен като вълк в кошара,
едва ли ще ги издърши кантара...
И тъй - ви казвам - трябва доброта.
Да бъдем умни. Стига суета.
Не се ли сетим за това навреме
и роден брат ще вкараме в беда -
на ближния си ризата да вземе.
