А бяха други нощи и мракът беше друг,
а спомените още се гонят тук...
И аз подобно спомен след спомени вървя,
като дърво без корен, без корен.
Припев:
Думи умират в ноща, стъпки, а няма следа.
Търся прозореца - фар в спящия град.
Няма вина без вина, ала за прошка една
ще вървя с песента след теб през света,
след теб...
Мрак над града, лепкава мъгла.
Само неонът син още не спи в ноща.
О, самота!
Сянка една, черна от тъга.
Тихо пристъпвам пак в този мастилен мрак
сам, аз крача сам.
---
Припев:
Думи умират в ноща, стъпки, а няма следа.
Търся прозореца - фар в спящия град.
Няма вина без вина, ала за прошка една
ще вървя с песента след теб през света,
след теб...
Нощ над града, вън изгря луна,
трепкат звезди - очи, сочат ми път с лъчи,
път през града.
И в твоя дом слънце, не неон
аз във нощта открих в този прозорец тих
с теб и любовта.
аз във нощта открих в този прозорец тих
с теб и любовта,
и любовта.
