Ти отмина.Ти отмина.Ти.....отмина
Сякаш сън. Сякаш дъжд.
Сякаш сняг. Сякаш пролет, и есен и зима.
Твойта сянка над младата ръж
Се изви като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега
Като яребица, се заобажда
И една ароматна тъга
Почна лекичко да те възразжда.
Пр-ш
Аз се спрях,аз се спрях
И затворих очи
Вероятно да те преживея
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката, мина през нея.
Само вятърат вятъра вейна едва
Пиле някакво изписука.
Ах, каква, ах каква синева,синева
Сме забравили някога тука.
Пр-ш
Само вятърат вятъра вейна едва
Пиле някакво изписука.
Ах, каква, ах каква синева,синева
Сме забравили някъде тука.
Само вятърат вятъра вейна едва
Пиле някакво изписука.
Ах, каква, ах каква синева,синева
Сме забравили някъде тука.
Синева. (4)
You passed. You passed. You ..... passed
Like a dream. Like rain.
Like snow. As if spring, and autumn and winter.
Your shadow over the young rye
It twisted like a blue towel.
An unrepentant sad joke
Like a partridge, he calls
And a fragrant sadness
He began to resent you slightly.
Pr-sh
I stopped, I stopped
And I closed my eyes
Probably to survive you
And the soul is guilty, guilty silent
only the shadow passed through it.
Only the wind blows the wind barely
A chicken squeaked.
Ah, what, ah what blue, blue
We forgot once here.
Pr-sh
Only the wind blows the wind barely
A chicken squeaked.
Ah, what, ah what blue, blue
We forgot somewhere here.
Only the wind blows the wind barely
A chicken squeaked.
Ah, what, ah what blue, blue
We forgot somewhere here.
Blue. (4)
