Отвсякъде чувам слухове за мен… Стига!
Ванко 1 е пак във висшата лига.
Тея шибаняци се опитаха да ме спрат,
не можаха и решиха да ме оберат.
Една скалъпена, позьорска, полицейска акция,
фарс, превръщайки ме в медийна атракция.
Виждам ужаса изписан в смаяните лица,
на жена ми и собствените ми деца…
“Не се страхувай сине, не плачи, заеби ги,
тате няма да бъде за дълго във вериги.”
Вкараха ме в интриги и ме оплюха, не спряха.
Изкараха ме едва ли не обществена заплаха.
Съдиха ме, прегазвайки ми всичко мило,
само и само да ме видят на шибаното бесило.
Навън също, проклинаха ме да бъда,
какъв ли не, но само Бог знае мойта присъда.
Припев:
ГОВОРИШ… но нищо не казваш,
че си шибаняк ли показваш?!
НЕ ЗНАМ… какво ми доказваш,
но като дух пред мен се размазваш.
II куплет:
Бях млад и смел, играех и печелех,
намерих пътя на живота си, но докато се целех
във враговете си, пред мен изникна проблема,
самия аз се бях превърнал в мишена.
Завистта ги накара да ме мразят…
омразата ги накара да пробват да ме прегазят.
За кой шибаняк щеше да бъде утеха,
да облече майка ми в черна дреха.
А кой син може да легне и да заспи,
с образа на майка си обляна в сълзи.
Може би това държи изострени сетивата ми,
а мислите летят една след друга в главата ми.
Има неща, които пазя вътре в мен.
Има неща, които чакат своя ден.
Има неща, които искат своето време
и които само Бог може да вземе.
Припев:
III куплет:
Мнозина ме проклинаха и отричаха,
но не по-малко имаше, които ме обичаха.
Колко млади хора искаха да бъдат като мен –
един добре облечен бизнесмен.
Работих, носейки на плещите си кръста,
работа, дефинирана от някои като мръсна.
Вярвам, че хората се раждат добри,
обстоятелствата ги правят лоши, но нали
все пак някой трябва да върши тези неща…
Винаги и навсякъде е било така.
Аз плащам цената за греховете си,
не забравям приятелите и враговете си,
а хората говорят, нахранени пак със слухове,
но пред очите ми се размазват като духове.
Не ми пука за тяхното мнение,
само Божията присъда има значение!
Припев:
end I hear rumors about me everywhere… Enough!
Vanko 1 is again in the major leagues.
These bastards tried to stop me,
they could not and decided to rob me.
A fabricated, posing, police action,
a farce, turning me into a media attraction.
I see the horror written on the stunned faces,
of my wife and my own children…
"Don't be afraid, son, don't cry, fuck them,
Daddy won't be in chains for long. "
They intrigued me and spat on me, they didn't stop.
They made me almost a public threat.
They judged me, trampling on everything dear to me,
just to see me on the fucking gallows.
Outside too, I was cursed to be,
what, but only God knows my judgment.
Chorus:
YOU SPEAK… but you say nothing,
are you fucking showing ?!
I DON'T KNOW what you're proving to me,
but as a spirit before me you are blurred.
Verse II:
I was young and brave, I played and I won,
I found the path of my life, but while I was aiming
in my enemies, the problem arose before me,
I myself had become a target.
Envy made them hate me…
the hatred made them try to run me over.
What the fuck would that be a consolation for?
to dress my mother in a black dress.
And what son can lie down and sleep,
with the image of his mother in tears.
Maybe that keeps my senses sharpened,
and thoughts fly one after another in my head.
There are things I keep inside me.
There are things waiting for their day.
There are things that want their time
and which only God can take.
Chorus:
III verse:
Many have cursed and denied me,
but there were no less who loved me.
How many young people wanted to be like me -
a well-dressed businessman.
I worked, carrying the cross on my shoulders,
work defined by some as dirty.
I believe that people are born good,
circumstances make them bad, but right
still someone has to do these things…
This has always been the case everywhere.
I pay the price for my sins,
I do not forget my friends and enemies,
and the people speak, fed again by rumors,
but before my eyes they are smeared like ghosts.
I don't care about their opinion,
Only God's judgment matters!
Chorus:
end | |
