Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра,
как се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи.
Пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.
Как един без друг сме живяли
в тоз излят от бетон и стъкло
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.
Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Me enough.
You are here.
You got more Mojto shoulder.
Come to me that without sound
again embrace .
Run, tossed to us
words, glances.
No one today is not realized
how to return.
How many streets with you walked
under the sky and limes.
Still be found
again to embrace
forever.
How do without each other we lived
in this very casted concrete and glass
wise world
where everyone with a cry is born
and expect today to love.
Me enough.
You are here.
You got more Mojto shoulder.
Come to me that without sound
again embrace .
