Нощта влезе бавно в кръчмето.
Сервитьорът на пода заспа.
Таксиметър си пие кафето.
Две мадами си търсят бела.
Аз седя си, прегърнал коняка
и няма къде да преспа,
и няма кой да ме чака,
но с това не се свършва света.
А ноща си отиваше бавно
със вятър, дим и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.
Шофьорът допи си кафето,
бакшиш пусна и даде газ,
ония двете цакаха сантасето
и удушиха последния фас.
Колко малко ни трябва понякога,
колко вещи, уют и пари,
но дори да се свърши коняка
слънце отново блести.
А ноща си отиваше бавно
със вятър и дим, и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.
Ночь медленно вошла в паб.
Официант на полу заснул.
Таксист пьет кофе.
Две малышки ищут белого.
Я сижу, обнимаю коньяк
и мне негде спать,
и некому меня ждать,
но это не конец света.
И ночь шла медленно
с ветром, дымом и туманом
и на маленькой аллее
солнце снова взошло.
Водитель допил кофе,
чаевые и дали газ,
они оба ждали Санта
и задушил последнюю задницу.
Как мало нам иногда нужно,
сколько вещей, комфорта и денег,
но даже коньяк кончился
снова светит солнце.
И ночь шла медленно
с ветром, дымом и туманом
и на маленькой аллее
солнце снова взошло.
