Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.
Сякаш пак виждам мама,
Уж е тук, но я няма.
Господ Бог я прибра,
В друг живот.
Спомени, жива рана,
Удари на камбана,
Само миг и епизод.
Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг.
И въздишка, стон отронен,
Тук ли съм или е спомен.
И покрива бавно сдрача,
Мъж замислен който плаче.
Прашен път стара къща,
изгрев син ме прегръща,
колко път към дома извървях.
Идвам сам под небето,
В онзи свят там където бях добър,
И влюбен бях.
Птиците, слънцето, първите петли,
Раждам се и умирам пак.
Без подслон скитат тук,
Сенките на моето детсво,
Бели като първи сняг. Пыльный путь Старый дом,
Сын восход солнца обнимает меня,
Сколько пути домой я гулял.
Я прихожу к себе под небом,
В этом мире, где я был хорош,
И я был влюблен.
Это как я снова вижу свою маму,
Это здесь, но это ушло.
Господь Бог вернул ее обратно,
В другой жизни.
Воспоминания, живая рана,
Ударить в колокол
Просто момент и эпизод.
Птицы, солнце, первые члены,
Я рожден и снова умираю.
Здесь не бродают укрытие,
Тени моих детей,
Белый как первый снег.
И вздыхание, стон лови,
Я здесь или память.
И медленно покрывает сжатие,
Человек задумал, кто кричит.
Пыльный путь Старый дом,
Сын восход солнца обнимает меня,
Сколько пути домой я гулял.
Я прихожу к себе под небом,
В этом мире, где я был хорош,
И я был влюблен.
Птицы, солнце, первые члены,
Я рожден и снова умираю.
Здесь не бродают укрытие,
Тени моих детей,
Белый как первый снег. Смотрите также: | |
