Вече тридесет години, откакто съм роден,
а в живота си не помня красив един единствен ден.
В порутени бордеи премина мойто детство,
с баща си се гордея - алкохолик съм по наследство.
Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
В училището сядах все на последните редици,
а в междучасието бягах далеч от всички ученици.
В клас моите връстници жънеха успехи,
аз страдах от амбиции - да скрия свойте вехти дрехи.
Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
Аз живея във колиба - също като чичо Том,
а срещу нея се издига красив и бял партиен дом.
Там в луксозни канцеларии със паркет и със мокет
шетат трескаво другари - проектират нов банкет.
Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
Аз знам, че има хора, дето са добре,
животът до колене е за тях море.
Но не мога да предскажа в кой ли ден проклет
ще ме намерят на паважа между кофите за смет.
Слез от мерцедеса, туз, да чуеш Коньовица блус!
