Тъмни сенки от безсъние скрили,
са се под очите ми,
откривам се във бледо отражение
на грешките допуснати преди,
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останали
на хиляди парченца стъклении
в теб разбивам се...
Припев :
Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...
Виждам как през задното стъкло,
миналото гледа от страни,
но празната страна в моето легло
не може да заспи тъгата ми,
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останалии
на хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се,
парченца стъклени в теб разбивам се ..
Припев :
Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...(х2)
Изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди
останалии на хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се ..
Припев :
Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...
