Мислите ми знам прозират, като роклята по мене.
Забраних им, но не спират, да ме връщат все към тебе.
Не помага и гримът ми, моите чувства да скрия.
Ти разбираш, и без думи...
Ти на пръсти ме познаваш, след онази лудост наша.
Ти навярно осъзнаваш, как от себе си се сплаша.
Но отново нарушавам, всяка моя забрана.
Полудявам да те нямам, тази нощ ще остана с теб !
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
Късно ни е да играем, положителни герои.
Не е за последно знаем, всичко пак ще се повтори.
В погледът ти пак усещам, стар пожар, не загаснал.
Може много да е грешно, но в сърцето ти аз съм, знам.
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
I know my thoughts are seen as the dress for me.
I forbade them, but do not stop me returning to you yet.
It does not help my makeup, my feelings to hide.
You understand and without words ...
Your fingers know me, after that our madness.
You probably realize by themselves how intimidating.
But again violated all my ban.
They do not have to go crazy that night will stay with you!
And storm after a long lull,
I will forget about any decency.
And I will go in your skin, infection ...
Later us to play positive characters.
It is not the last we know everything will be repeated.
In your eyes again I feel old fire is not extinguished.
Many may be wrong, but in your heart I know.
And storm after a long lull,
I will forget about any decency.
And I will go in your skin, infection ...
